Под сенчест тис
Не губи по мене свойте мисли,
не прахосвай в рими нежен стих!
Аз не съм твой рай, ни ад пречистващ,
а самотен пътник, странник тих.
Извървял съм своя дял под арка
на венеца трънен, но красив,
през нощта – подир звездица ярка,
през деня – след облак светлосив.
Не търси любов като онази
на морето в пясъка горещ,
в планината с пълни в цвят оврази
и вечеря с теб на бледа свещ.
Не губи по мене свойте мисли,
не прахосвай в рими нежен стих!
Аз родих се тук в килим от листи,
ще умра, пак тук, под сенчест тис.
© Иван Христов All rights reserved.
