Всички ключове свършиха. Не отваряй вратите,
през които си тръгваш, миг преди да те спра
и не чакай дъждът да прикрие сълзите,
дето мерят живота ни с чужда вина.
Разруших всички мостове.Те събират реките,
по които разделите тихо текат,
като птица над тях ще прелитам във дните –
всички тъжни недели за нас ще умрат...
Подари ми живот, наниз перлени мигове,
двама с теб ги редихме нощ подир нощ,
мракът жадно проблясва, в сподавени викове
и луната блести като приказен грош. ...