Подари ми живот
Всички ключове свършиха. Не отваряй вратите,
през които си тръгваш, миг преди да те спра
и не чакай дъждът да прикрие сълзите,
дето мерят живота ни с чужда вина.
Разруших всички мостове.Те събират реките,
по които разделите тихо текат,
като птица над тях ще прелитам във дните –
всички тъжни недели за нас ще умрат...
Подари ми живот, наниз перлени мигове,
двама с теб ги редихме нощ подир нощ,
мракът жадно проблясва, в сподавени викове
и луната блести като приказен грош.
А до нея звезди, в океан от копнения –
ще платим за поредния стрък свобода,
после в чужди очи ще валят откровения,
нецелунати устни ще кръстят света.
Не, не гледай назад. Не тъгувай за спомени –
аз съм тук и сега, не в съня, не в мечта
и не тръгвай, вратите за мен са отворени
остани като мост от брега до брега...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
