Подхлъзване
Подхлъзнах се, май доста рано,
подхлъзнах се на първият завой,
а падането ми отвори рана,
тече от нея кръв и гной.
Тя, раната, е твойто име,
а пътят беше любовта,
така успешно приземи ме,
че иска ми се днеска да умра.
А травмите, получени в душата,
и времето не би могло да излекува,
боли от истината грозна, осъзната,
че не живея, просто съществувам.
Но случва се да се подхлъзнеш,
особено на динена кора,
за всички невъзможно е добър да бъдеш,
но разбирам го едва сега.
И вече ще се движа леко,
даже като костенурка ще пълзя,
не е важно колко надалеко,
важно е да стигнеш, още имайки душа.
© Деян Димитров All rights reserved.
Запечатваш душата,за да не се мокри и продължаваш напред!!!
