dodic (Деян Димитров)
266 1705
Feb 21, 2007, 11:13 AM

Подхлъзване 

  Poetry
638 0 7

 

 

 

Подхлъзнах се, май доста рано,

подхлъзнах се на първият завой,

а падането ми отвори рана,

тече от нея кръв и гной.

 

Тя, раната, е твойто име,

а пътят беше любовта,

така успешно приземи ме,

че иска ми се днеска да умра.

 

А травмите, получени в душата,

и времето не би могло да излекува,

боли от истината грозна, осъзната,

че не живея, просто съществувам.

 

Но случва се да се подхлъзнеш,

особено на динена кора,

за всички невъзможно е добър да бъдеш,

но разбирам го едва сега.

 

И вече ще се движа леко,

даже като костенурка ще пълзя,

не е важно колко надалеко,

важно е да стигнеш, още имайки душа.

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има дълбок смисъл,отразява една реалност,приковаваща ни към тези принципи...Пък и хората са го казали-"Бавно,но славно...и по-внимателно при завоите! Запечатваш душата,за да не се мокри и продължаваш напред!!!

    Поздрави и много,много усмивки!!
  • "Юнак без рана не ходи"
    (това в кръга на шегата)
    Щом си се изправил няма тревоги,
    важното е че си разбрал поуката.

    Поздрав за стиха и усмивка.
  • Хубава равносметка си си дал. Когато обичаш е невъзможно да пълзиш като костенурка и ти добре го знаеш. Щом срещнеш нова любов пак ще летиш, но забрави за пълзенето...
  • Браво!!!
    Много хубав стих!!!
  • В любовта, както и в живота винаги има риск. Важно е да намериш сили да станеш и продължиш напред. Поздрави, Деяне!!!
  • Да, това е най-важно-да на се погуби душата.Поздрав!
  • А, колко съм се подхлъзвала
    Обаче, нали съм упорита, ставам и само напред!!!
    Хубаво е, поздрави!!!
Random works
: ??:??