Подхвърлена монета
Пепеляшка ли съм или принцеса,
а може би и двете (тлен и душа).
Принц не търсех, нито интереса,
исках да съм Дева (но все греша).
Вървях по най-утъпкани пътеки,
как те срещнах така и не разбрах,
доближи ме със стъпките си леки.
Защо ли не избягах? Не посмях...
Видях навътре, дълбоко в очите
душа прекрасна, скрита за света,
усетих ритъма, долових мечтите,
в гласа чух нотките на чувствата.
Дали не мога... цяло да разполовя,
(пълнеж си нося, там в дълбочина),
тогава нямаше за миг да се коря,
за монетата и втората страна.
Да можех за теб само преродена
да стана извор , да съм ти дъха...
Душа да ти даря, цялата вселена
да опознае същността на негреха.
Не мога, завръщам се изпепелена
след дълга нощ... болезнена зора.
Не души, не стяга шапката червена,
боли да срещнеш добър вълк в гора...
08.07.2008г
(цикъл "Бяло перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
