Подранила пролет
Ако нетърпеливо се просегне пролетта
и тихо във завивките ти легне,
и нежно те целуне по врата,
и в сънените ти очи изгрее.
И ако топъл бриз и мирис на море,
неканени във стаята ти влязат,
и спомниш си за миг за мен поне,
преди пак от ума ти да изляза.
И ако утрото по устните ти лепне,
донасяйки усмивка в твоя ден,
и името ми, ей така прошепнеш,
зачудена какво се случва с мен.
Не се чуди, това е просто мисъл,
и ей сега, след миг ще отлети,
а ти ще ме забравиш пак, улисана,
превръщайки ме в своето “преди”!
И аз ще си отида, както зимата.
Ще се превърна в нищо и ще се стопя.
Защото мислите, които не поливаш,
увяхват даже и през пролетта.
https://skyhome.vn/tu-bep-go-an-cuong/
© Георги All rights reserved.
