Иржи (Ирина Филипова)
199 6743
Nov 1, 2017, 9:00 PM

Подслушано... 

  Poetry » Civilian
666 1 22

 

 

 

                          

                                   1.11.2017


                Подслушано...


        Веднъж пътувах в автобуса модел "хармоника", що друса,
        унесена от глъчката, като на дядо от каручката...
        От работа се връщах със уморени сетива,
        та с нетърпение очаквах да се върна у дома...
        Умората допълваше таз шумотевица немлъкваща...
        Да исках /но не можех/ дочувах що ли не!
        Говорят две колежки – обсъждаха бележки
        от изпит преди малко. За едната беше жалко...
        Младеж с изрядна външност – във телефон обсъждащ
        проблем "по спешност" фирмен, със тон, та шеф бе сигур'...
        Детенце жално плачеше и майката нехаеше...
        А нещо много "смешно" във групичка отсреща
        се каза, смях избухна! "Ооох" някой тъй въздъхна!
        Две баби даваха със вещина рецепти евтини за зимнина,
        но бяха сигур' недочуващи, а и от шума, що тук бушуваше,
        та викаха със пълен глас-през десет пейки чух и аз...
       Минавайки край стадиона, агитка шумна се заформи
        "Оле"! – младежи с пълен глас, ревяха със "до дупка газ!"
        А двама пенсионери, със също много децибели,
        обсъждаха преди и днес живота, поскъпване на тока...
        В главата ми бръмчеше и свят ми се въртеше!
        Ще свърши ли пътуването, а с него и "общуването"?
       

© Ирина Филипова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Може да се избегне,Лиа.....ако си със собствен превоз!Е,вече метрото спестява също,там почти никой не говори,а и е бързо...
  • Аман от такова общуване, особено ако и главата те боли... . Поздрави, Иржи!
  • Благодаря,Анелия,радвам се,че се усмихваш,а ако се поразровиш по-назад в мен,има много да се усмихваш,а това ох-ох....много ми допада!!
  • Ох-ох-ох уж до болка познато, уж така ми е писнало, а като го чета тук се усмихвам, ти да видиш! Развесели ме!
  • О,Пепи,колко преживявания/Прочети Веси-коментара/се случват пък !....Най-тежко беше в студентски автобус...Не само се научаваше много,ами понякога можеше и да не оживееш....
    Дали съм наблюдавана от теб,Гавраил,че за моя радост все ме коментираш от забавно по-забавно...Е,пропускаш по нещо напоследък,ама не си слънце,да огрееш всичко,я!Благодаря ти,аз повече се забавлявам от вашите коментари...
  • Иржи,в тази
    страхотна шумотевица
    дошла изневиделица
    не главата ще бръмчи
    и динозавър да се появи
    тълпата няма да се усмири.
    Това е "колорит"
    на нашия
    срахотен "бит".
  • Даа, колко неща научава човек докато се прибере, пътувайки с градския транспорт...Интересно ми беше, Иржи!
  • Мила ,Руми,приятелко,радвам се,че все се смееш със моите произведения!А темите....понякога изведнъж ми хрумват,понякога музата се инати и не "пуска"никаква идея.Мисля ,че със всички е така...А вие, българските "чужденци",не забравяйте дори тия родни картинки,за да ви е мило за Родината!!Прегръдки!
  • Благодаря,Вили,лошо е подслушването,аз непрекъснато се сблъсквам със съседско такова и се възмущавам,но го отдавам на простотия,но тук....просто ти го натрапват!!А на твойте начинания-успех!Ти поне умееш и друг жанр,а аз-трудно,лесно-само това мога....
  • Иржи, нали знаеш, че не е възпитано да се подслушва. Но те разбирам тук и да не искаш не си имала голям избор, за жалост. Вече знам колко трудно се пишат хумористични стихове.
    Така, че от мен огромни поздравления!
  • Трогната съм,Веси, и от думите за моя стих ,особено пък от твоя!...Всеки може нещо да преживее там,важното е "да оцелее"...А ти си намерила чалъма-слушалките!Но дано не ти се налага пак да пътуваш сама,по "късна доба",вече е по-опасно от всякога с тия мигранти,атентатори....Тия кавалери спят ли?!!...
  • О,Горски,виждаш ли,че не само в автобуса ,а и тук "общуваме"!Е,по-приятно е тук!Благодаря,че го прочете и до нови срещи!
    Ти си млад,Хари, и можеш да издържиш и на повече децибели!Например в дискотека....
    Благодаря,че видя мойте неволи!
    Е,е дефакто свърши ,Марги,сега има и метро,пътува се по-кратко,и повече говори шпикера,или как се казва тоя дето съобщава спирките...
    Георги,и материята има душа и я боли...
    Меги,благодаря,че ме посещава редовно!Мисля,е аналгин,валериан трябва да се пият предварително,че докато почнат да действат..ще пристигнеш!
  • Иржи, на първо място ти се радвам за това, че ти хрумват такива забавни и оригинални идеи, а щом докато четох, се смях на глас, значи коментарът е излишен! Благодаря ти, че ми припомни тази мила "картинка", толкова нашенска и родна! Поздрав и прегръдка от мен!
  • Наложи се, по късни доби,
    сама да ползвам градския транспорт.
    О, Боже мой! Какви „особи“,
    какви „блага“, „ухания“, „комфорт“!
    Дрогирани, пияни жители
    седят в раздрънкания автобус.
    Потръпвам, сякаш зли вредители
    пълзят, обливат тялото със слуз.
    Дали във страшен филм измислен
    за миг бях аз попаднала в нощта?
    Или в кошмарен сън безсмислен?
    Уви… Такава бе реалността.

    Ех, този градски транспорт! Аз, например, нахлупвам слушалките на ушите, кефя се на музиката и въобще не чувам какво става около мен При теб забавата е доста по-голяма и реалистична, Иржи! Поздравявам те за свежия стих!
  • Градски несгоди. Затова винаги си нося аналгин в чантата. Усмивки, Иржи!
  • Хаосът на материята, видян през очите на духа...
  • Милата! Ще свърши.
  • Много хубаво и образно,Ирина!Чак и мен ме заболя главата!Поздрави!
  • Направо ни качи в автобуса на мястото до теб!
  • Благодаря,Силве,с присъщото си чувство за хумор и ти се "повози"с мен,но ако ти се е случвало да пътуваш със студентски автобус пък /е,информацията е от преди метрото и Йорданка Фандъкова-кмета на София/,там се влизаше,като кога забиваш тапа,а излизаш като кога я вадиш с турбишон!
    Благодаря,Младене за обстойния коментар!Значи и поука се намери..."прекаления светец и Богу не е драг"И все има някой да изправя кривите дървета...А за градския транспорт може много да се разказва-пропуснах за музиката,с която някой шофьори ни правят "роднини"на много наши и сръбски певици....
  • С този си текст, Иржи, ми припомняш точно това, което всячески се мъча да забравя - ширещата се бай Ганьовщина по превозните средства. Горките шофьори, ватмани и машинисти - те са най-пострадавши. А ние просто слизаме, рано или късно и така се спасяваме. Има и още един начин за притесняване на водачите. Той се реализира в извънградската зона. Пътници ги притискат да спират между две последователни спирки за лично удобство. Един такъв шофьор се оказа свръхчовечен и услужлив. Наблюдавайки хуманността му, един от пътниците не се въздържа и му каза: "Както не отказваш на никого, ако беше жена, цена нямаше да имаш." А ти, Иржи, нямаш цена в този род описания.
  • Искрено ме развесели, Иржи! И аз се повозих с теб и чух през няколко планини . Според мен това стихче си плаче за разказ, много е цветно и интересно написано, давай другите!
Random works
: ??:??