Подслушано...
1.11.2017
Подслушано...
Веднъж пътувах в автобуса модел "хармоника", що друса,
унесена от глъчката, като на дядо от каручката...
От работа се връщах със уморени сетива,
та с нетърпение очаквах да се върна у дома...
Умората допълваше таз шумотевица немлъкваща...
Да исках /но не можех/ дочувах що ли не!
Говорят две колежки – обсъждаха бележки
от изпит преди малко. За едната беше жалко...
Младеж с изрядна външност – във телефон обсъждащ
проблем "по спешност" фирмен, със тон, та шеф бе сигур'...
Детенце жално плачеше и майката нехаеше...
А нещо много "смешно" във групичка отсреща
се каза, смях избухна! "Ооох" някой тъй въздъхна!
Две баби даваха със вещина рецепти евтини за зимнина,
но бяха сигур' недочуващи, а и от шума, що тук бушуваше,
та викаха със пълен глас-през десет пейки чух и аз...
Минавайки край стадиона, агитка шумна се заформи
"Оле"! – младежи с пълен глас, ревяха със "до дупка газ!"
А двама пенсионери, със също много децибели,
обсъждаха преди и днес живота, поскъпване на тока...
В главата ми бръмчеше и свят ми се въртеше!
Ще свърши ли пътуването, а с него и "общуването"?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
