Aug 15, 2013, 6:51 PM  

Поет

  Poetry
628 0 1

... Това, че неразбрано говоря, не значи, 

че човек съм различен, който не крачи,

заедно с теб - приятелю мой и любима,

заедно в ден и беда обозрима.

 

И аз като тебе съм, просто човечец -

в сърцето си нося горчилка и мед, 

плача отчаян из леса, обречен, 

с усмивка огрявам земята навред.

 

Но Фортуна божествен ми сложи в ръката

жегнат писец, а в дясно - мастило от кръв, 

и ме остави да разплитам сърцата...

да измеря на Човека пъпната връв...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рангел Рангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • О! Много силно! Понякога наистина е по-добре да не те разбират какво говориш. Слепци са!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...