Поете
Когато утрото безмълвно в мараня,
се киска, носейки омара от езерото -
сбирана в нощта...
Когато слънцето с лъчите си изгаря,
а не погалва с нежност и нега,
снагата ти...
Когато спомниш си за дребните неща -
за първото "защо", за "имай вяра"...
Когато на щуреца песента,
привечер те вълнува
и те гали...
Когато бръмбарите майски, ти жужат
и ти напяват - шепнат ти за нещо...
Когато вятъра крилат,
през есента нашепва вещо
в оголените клони на дърветата,
че зима иде...
И когато,
рисуваш по прозореца с ръка,
когато вън сребро е, зимно -
не е лято...
Тогва се огледай!
Помисли -
къде си,
кой си
и защо си, ти?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
БАЦОК... 
