kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
27.08.2007 г., 11:08 ч.  

Поете 

  Поезия
780 0 8

Когато утрото безмълвно в мараня,

се киска, носейки омара от езерото -

сбирана в нощта...


Когато слънцето с лъчите си изгаря,

а не погалва с нежност и нега,

снагата ти...


Когато спомниш си за дребните неща -

за първото "защо", за "имай вяра"...


Когато на щуреца песента,

привечер те вълнува

и те гали...


Когато бръмбарите майски, ти жужат

и ти напяват - шепнат ти за нещо...


Когато вятъра крилат,

през есента нашепва вещо

в оголените клони на дърветата,

че зима иде...


И когато,
рисуваш по прозореца с ръка,

когато вън сребро е, зимно -

не е лято...


Тогва се огледай!


Помисли -

къде си,

кой си

и защо си, ти?

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??