Аз вече едва ли ще пиша -
написах, каквото можах.
Подкрепата ваша бе чиста
и даде ми много кураж.
А сбирката с вас ме направи
щастлива от мъдри слова
и вашите тез рецитали
омаяха мойта глава.
Ще чакам до следваща среща
на туй поетично парти
където в дуели горещи
ще пламват словесни искри.
Дано съм оставила нещо
на вас, поетични души.
И в моите стихове често
все тази любов ще личи.
© Аз All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
