Jun 3, 2007, 10:10 AM

поЕтично

  Poetry
667 0 3



  Изкористен Пегаса
  плондир е  надут...
  Със   патерици тромав  се  придвижва...

  Поете,
  целуни  последното  буре  с барут.
  Краят  се вижда...

  Ще свърши мигом  Времето, в което
  списвачите  прозяват  се  от  скука...
  Щастието  Път   към   Сърцето  е,
  не  реставрация на  плондири спукани...

  Все  по  далеч от осребреното  щастие
  бягай  бързо, поете...

  Застигат   те  аплодисментите
  по  взаимно  съгласие...
  По-добре  живей  със  медали  отнети...

  Страх   благоговеен 
  пред   героите вироглави...
  далеч   от  ласките  на  подражатели...
  Твойте  слушатели  викат
  за  помощ,
  не  за коктейл  -  с  автографи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Бачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...