Изкористен Пегаса
плондир е надут...
Със патерици тромав се придвижва...
Поете,
целуни последното буре с барут.
Краят се вижда...
Ще свърши мигом Времето, в което
списвачите прозяват се от скука...
Щастието Път към Сърцето е,
не реставрация на плондири спукани...
Все по далеч от осребреното щастие
бягай бързо, поете...
Застигат те аплодисментите
по взаимно съгласие...
По-добре живей със медали отнети...
Страх благоговеен
пред героите вироглави...
далеч от ласките на подражатели...
Твойте слушатели викат
за помощ,
не за коктейл - с автографи...
© Кирил Бачев Все права защищены