Поглед на дете
ПОГЛЕД НА ДЕТЕ
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик,
и прегърни го? – толкова е просто да милнеш доверчивото врабче,
светът без обич е пустинен остров! – и Времето безжалостно тече,
речи му всички благости, събрани на книжица – в добрите словеса,
че благото словце лекува рани! – и сторва низ от светли чудеса,
изписаните твои бели листи все някой? – някой ден, ще ги чете –
когато от света си идем – чисти! – и светли като поглед на дете.
© Валери Станков All rights reserved.
