Погребално
от живота си,
от теб не ще оставя нито спомен,
ще те изрежа като тумор от душата си
и няма никога да бъда вече твоя...
Дойде нощта на страшното убийство,
когато ще "пронижа твоя лик"
и острието от кръвта ти ще очистя
във пукота на прашните стени.
Поглеждам за последно твоя образ,
вграден за вечни времена във тази снимка,
във друг живот отново ще те помня,
в друг свят така наивно ще обичам.
Забивам ножа на тъгата във плътта ти
и струя кръв потича,
но отровна,
попивам я с плата на самотата
и нека вечността да бъде твоя!
Погребвам те далеч от моя град,
заривам те със сълзите проляти,
простен ще бъде моя грях,
платен ще бъде със греха ти!
© Кристина All rights reserved.
