Погребално
от живота си,
от теб не ще оставя нито спомен,
ще те изрежа като тумор от душата си
и няма никога да бъда вече твоя...
Дойде нощта на страшното убийство,
когато ще "пронижа твоя лик"
и острието от кръвта ти ще очистя
във пукота на прашните стени.
Поглеждам за последно твоя образ,
вграден за вечни времена във тази снимка,
във друг живот отново ще те помня,
в друг свят така наивно ще обичам.
Забивам ножа на тъгата във плътта ти
и струя кръв потича,
но отровна,
попивам я с плата на самотата
и нека вечността да бъде твоя!
Погребвам те далеч от моя град,
заривам те със сълзите проляти,
простен ще бъде моя грях,
платен ще бъде със греха ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
