Погребана Любов
погреба живо моето сърце.
Със мъртва обич ме дари
и на прах разби душата ми.
Обичах те, но клетвите забрави,
обещанието за вечната любов.
Без страх прониза ме с хиляди лъжи.
Без жал разби мечтите ми!
Обичах те, но ти не ме разбра,
погребвах живи, мъртви съживявах
за да стопля твоето сърце -
уви, студен остана ти!
Обичах те, но премълча
толкова лъжи, фалшиви обещания...
Но въпреки това с целувка
отново ти бе Бог за мен...
Обичах те, не осъзнах
колко грешки зарад тебе сторих.
Как несъзнателно приятелите си предадох
и всичко аз оставих, за да съм с теб!
Обичах те, но вече стига!
Нима си само ти на този свят?!
Не си... но дълго време
друг няма да влезе в моето сърце!
© Ива Громкова All rights reserved.