Dec 27, 2011, 10:45 AM

Поисках... 

  Poetry
864 0 3

Поисках...

Поисках да те видя и го сторих.
Намерих те... и ти ме пожела.
Намерихме покоя на телата
на моето и твоето море.

Дарих ти аз душата си, сърцето,
но ти...  не го разбра
и затова... си тръгнах и навярно
не ще те срещна вече никога.

Поиска и заминах надалече.
Сама и с по-голям товар.
Пътувах дълго, дълго и самотно.
А ти не се опита да ме спреш.

Навярно мислела съм си погрешно
за теб и твоя свят неразгадан.
Градих си образа ти идеален
от хубав стих и нежнички слова.

Но... ни за миг не съжалявам
за стореното в тия дни.
И знам... обичах те и исках,
ала ударих се в стена.



© Цеца Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вярвам, че някой ден ще бъдем оценени! Но вероятно вече няма да има значение...
    Открих се в стиха ти, Цвете! Благодаря! Поздрави!
  • Ни за миг не съжалявай! Много искрена любов ти желая!
  • Тъжно!...
    Желая ти, да откриеш пътя на щастието! Весели празници!
Random works
: ??:??