Поисках...
Поисках...
Поисках да те видя и го сторих.
Намерих те... и ти ме пожела.
Намерихме покоя на телата
на моето и твоето море.
Дарих ти аз душата си, сърцето,
но ти... не го разбра
и затова... си тръгнах и навярно
не ще те срещна вече никога.
Поиска и заминах надалече.
Сама и с по-голям товар.
Пътувах дълго, дълго и самотно.
А ти не се опита да ме спреш.
Навярно мислела съм си погрешно
за теб и твоя свят неразгадан.
Градих си образа ти идеален
от хубав стих и нежнички слова.
Но... ни за миг не съжалявам
за стореното в тия дни.
И знам... обичах те и исках,
ала ударих се в стена.
© Цеца Тодорова All rights reserved.
