Поисках малко свобода
Поисках малко свобода за себе си,
а вместо туй - оказах се в окови…
Нима за толкова години това заслужих?
Поисках малко време,
със себе си насаме за да остана.
Живота си така да преосмисля -
не успях! - Сто упреци получих в замяна.
Поисках да те имам някога.
Преди години -
и те имам.
Сега стоим на ръба на пропаст,
която зейнала е помежду ни.
И уж все още се крепим,
но току-виж, подхлъзнали сме се и двамата…
Ще замълча.
И няма да ти кажа нищо.
Защото всеки опит да говоря,
приемаш като оправдание.
А повече не ми се спори, уморих се.
Защото уж сме заедно,
а всъщност - светлинни години разстояние
дели ни.
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вальо, по принцип не се плаша, но знае ли човек...
-
Четох и усетих доста неща чрез стиха ти...Дано откриеш своята приятна споделена свобода...Не се плаши от ръба, само който е постоял на него знае , че има пропаст...
-
Ако ще ти олекне поне мъничко, ето ти моята сърдечна прегръдка!
И знай - тъгата и болката ни правят по-силни!
Горе главата, момиче!
Гуш*! -
Усмихни се , Златна моя, пътят пред теб е слънчев и красив.Знам, така че продължавай, с обич.
-
Тъжно е Нели!
Но понякога се получава разминаване.
Зареди се с оптимизъм,пък каквото е рекъл Бог,това ще стане!
Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
