Любовта ни е ярка светкавица.
Пламна сякаш в най-тихия ден.
И прониза оттук до безкрая,
без да пита, ума ни смутен.
Всеки път тя бе някак различна
ту бе жар в заледени очи,
ту бе строга в света хаотичен,
ту порой от пенливи води.
Често пъти ме чакаше в ъгъла
като гузен, виновен хлапак.
А когато ме видеше тъжна
тя се смееше – весел чудак. ...