Покажи се навън
Ръми. По стъклото се спускат
вадички и капка по капка,
попиват в душата ми, сгушена,
като голо пиленце в мрака.
И потропват: туп, туп, туп,
сякаш искат да ми кажат:
погледни, светът е още тук,
прилепнал към мъглите, влажен.
С хиляди дъждовни влакна,
изприда стъпки по паважа,
и нашепва тихо на нощта,
колко жив е и колко важен!
Синевата се показа, виж,
отвори прозореца, нека влезе,
волята и страстта ще задържиш,
преди изгревът отново да залезе.
Времето, надживяло вековете,
от всичко е замесило тесто,
от него раздава на ветровете,
и пуска по късче в твоето гнездо.
Ще се спуснат отново мечтите,
по клепачите уморени за сън,
ще проблесне огън в очите,
покажи се, покажи се навън!
© Миночка Митева All rights reserved.
