Ръми. По стъклото се спускат
вадички и капка по капка,
попиват в душата ми, сгушена,
като голо пиленце в мрака.
И потропват: туп, туп, туп,
сякаш искат да ми кажат:
погледни, светът е още тук,
прилепнал към мъглите, влажен.
С хиляди дъждовни влакна,
изприда стъпки по паважа,
и нашепва тихо на нощта,
колко жив е и колко важен! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up