Покана за любов
Уморих се да те гледам във очите.
Трепвам всеки път от твоя нежен глас.
Ти излъчваш и забиваш в мен лъчите,
от които не оставам вече пас.
Аз усещам за желание двустранно.
Жадни са сърцата ни един за друг.
Мислим си един за друг и непрестанно
се боим от сянката на твоя съпруг.
Каня те да дойдеш ти у нас във вкъщи
да останем двама, скъпа, насаме.
Господ, според мене, няма да се мръщи -
знае колко влюбени и двама сме.
Разпусни душа и тялото пред мене.
Отпусни се в този неподвластен миг.
Искам всяка фибра в тялото да стене -
в края да изригне във любовен вик.
Представи си, скъпа, дългото летене
в облаците на любовния ни ден.
Подготви се за сърдечното туптене -
само другото го остави на мен...
© Никола Апостолов All rights reserved.
