Колко дълго те чакахме, Дяконе,
като сън да се сбъднеш, че ний,
сред мъгливата помощ отнякъде,
все си лягахме с робски съдби...
Но след тебе се случи въстание!
Всъщност почна, но ти, само ти,
беше лъв, а от нас - оправдания,
че не смогвахме с теб да вървим.
После, знай и пожарът избухна,
ти не сбърка за нищо, прости,
а искрата в очите ни, луднала,
в миг преля и страхът победи! ...