ivanleko91
196 results
Излъгах те. И аз съм зрител.
Нима повярва: Че съм Бог?
Видяла си снега? В косите!
Че също вярвам във добро!
Но знаеш ли, че аз не мога ...
  715 
Не ме плаши! Живял съм и във Рая!
Прекарах в него страшно много дни!
И знам, че ти не искаш да признаеш,
но всъщност там се учих да съм тих!
Да чувам (сутрин), как растат житата, ...
  616 
Но тъй като (внезапно), заваля,
а вятърът е свикнал да не плаче,
извиках. Към прииждащия Мрак.
И знаех, че си Ти. И се вторачих!
И после те открих... А в Утринта, ...
  828  11 
Аз няма да помръдна, ако стреляш
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!
И тъй като привикнах с тъмнината. ...
  675 
От сто години - искам да ти кажа,
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня ...
  864 
Опитваш се да чуеш тишината.
(Тя сигурно не знае, че си тук?)
Да поговориш с егото на вятър.
Когато всички чувства са табу!
За да пораснеш бавно и полека. ...
  957  11 
Честит Ви световен ден на поезията!
:)
И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши ...
  906 
Честит празник, дами!
:)
Сега Ви пиша. На жените!
От все сърце: Благодаря!
Че сте световния спасител ...
  868 
В тиха вечер от онзи прозорец
ще се вмъкне тук - дивна луна,
чак до утрото с теб ще говори
за Животът, проблемите... Тя
ще събуди в душата ти порив, ...
  860 
Но... Сторете ми път!
Аз съм вашата слава.
Имам свой коневръз,
вдигам - пиедестали.
И купувам Охолство! ...
  986 
Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал, ...
  885 
Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...
  965 
Излишно е. От все сърце те моля:
Тръгни, дори да чуваш... Остани!
Опитах да премина, но затворен,
тъй дълго беше пътят! А незрим,
се молеше за слънце хоризонтът ...
  846 
Вдигни очи! И виж къде са птиците,
Ще стане седем. Тръгва след нощта
и мракът, който впрочем не обичат
и онзи страх. Звездите... В хладина,
тъй зла обаче сляп денят ще мине, ...
  869 
Ти в мислите се рееш на високо,
а всъщност оцеляваш на балкон,
на първия етаж си, а пък блокът
и нощем не прилича на файтон,
та камо ли - на златната каляска, ...
  935 
Плахите стъпки, безпомощен вятър,
някакъв странно възкръснал живот,
блясък познат във очи на мечтател,
дъжд от симптоми - за късна любов,
всъщност ръми, но уви на площада, ...
  803 
Няма как да си рицар,
щом си в грешния век,
тук не мразят лъжите,
впрягат странни коне,
после лудо препускат ...
  968  12 
Равносметка, навярно се прави,
щом навлезем в последния час,
но пък аз... аз почти я забравих,
твърде скучна година бе... Пас,
неусетно, май почнах да казвам, ...
  829 
Живота е пътечка между вещите,
останали след тежък махмурлук,
причината, за който се присещам,
в тъй липсваща е Коледа... и дух,
във мършавото тяло на годината, ...
  981  22 
Този влак не пристига на всичките гари,
може би в бързината си хванал експрес
или Господ, отгоре, съвсем претоварен,
е объркал отличен... с три пъти по шест?
Аз разбирам, че търсиш вратата към рая, ...
  836 
Когато към сърцето ти се стича,
в сто капчици несбъднато море,
а вятър тих мълви, за да обичаш,
че трябва даже времето да спреш,
щом слънчевото утро ти се вижда, ...
  1137  17 
Аз съм някакъв друг.
Онзи вече го няма?
Знай, живее в иглу,
но сънува поляни...
А пък аз съм врабец, ...
  847 
А може би, някъде в тъмното има,
далече, далече - след тази гора,
жена, със която, дори и в пустиня,
ти, никога няма да търсиш вода?
И също очаква, теб нощем сънува, ...
  1246 
Може би, защото бе Поета,
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...
  810 
Ще стигнат ли всичките земни реки,
когато, там в утрото лумне пожарът
и в сляпата ярост, ти Господ кориш,
затуй, че бил дал ти любовна отвара?
А после повярвал си в чувствата... Те, ...
  877 
Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва, ...
  906 
Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...
  856 
Ще приседна на твоята маса,
сякаш порив на вятърът - див,
на шега ме е пуснал да сляза,
от небето, завърнал се - лист!
Ще надзърна в очите ти, черни! ...
  1013  14 
Няма влюбване. Чу ли?
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър, ...
  848 
Скромен поздрав за всички, които носят това прекрасно име!
:)
Тя беше най - красивата Мария,
дори Дъгата всъщност го призна
и вярвайте и багрите си криеше, ...
  980  10 
Когато се намеря – ще ти Пиша,
за Лодките в безбрежното море,
в които - непотребните Искрици,
стоварил бях, през миналия век!
И колко нощи чаках, да се върнат, ...
  907 
Обещах! Да ти бъда... приятел!
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини, ...
  1021 
Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
  1028  11 
Защо ми е, по дяволите – къща?
Та, в нея нямам кой да подслоня,
мечтите ми със други се прегръщат
и всичко плува, в някаква мъгла,
в която бели призраци прошушват: ...
  986 
Сътвори ми, Художнико, ново Сърце!
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
  1048  13 
Непростимо е Хора,
от години - мълчим
и сега Небосводът,
не прилича на син,
и не помним Героя, ...
  1087  14 
И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...
  968 
Косата – чак до гарваново черна,
в очи, дълбоки кладенци блестят,
а в устните ѝ, алени – и... Верни,
се взират... и в Изящната и гръд!
И - в дивната походка, на Газела, ...
  1475  14 
Малък град... Ала много Обичан!
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите. ...
  1065  12 
Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
  1223  17 
Random works
: ??:??