May 30, 2022, 12:00 AM

Покой

730 0 0

 

 

Когато легна в покоя

В сянката, не плачи

Мисли за мене, като за Тоя

С който времето си подели.

 

Когато въздуха ти замирише

На някой аромат познат и скъп

Огледай се около теб и усмихни се

Това съм аз, но съм без плът.

 

И някога, когато се намерим

Отново ще си спомним за преди

За всеки миг прекаран заедно ще се помолим

Усмихвайки се, не тъжи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...