Покорна и непокорена
Не ме прегръщай с поглед,
а с ръце, от лятото откраднали
жарта гореща и волно ти срещни ме
в своето сърце, тъй както светъл ден
нощта без страх посреща.
Да свети тихо в първия ни жаден грях,
от облака зелен ми счупи живо клонче
и както неведнъж в мечтите си копнях,
наместо сватбен пръстен, бяла обич
закичи в небето над нас олтарено
да блести. Не ме измисляй сладка
и красива, вечно твоя, съвършена
като богиня земна в цъфналата ръж,
защото съм орисана от жрица зла
и коварна, само на сърцето си до гроб
да съм вярна. Не ми приписвай вълшебен,
лъскав ореол, не съм благословена свише,
от кръв и плът сътворена, жена съм аз
съвсем обикновена, земна. Облак в слънце
преродена, слънчево-дъждовна, твоя мъжки
кръстопът белязала с любов съдбовна.
Езичница и свята,и безбожна, покръстена
в звука на светлината, да падам и да ставам
съм родена, за нелесно щастие отредена.
Потомка на Ева, и грешна, и безгрешна,
аз съм твоята фатална райска ябълка,
камбанено запяла на ревера в сърцето ти,
родена от слънцето на многоцветната дъга,
неустоима вълшебна магия, преродила
с бял нестинарски огън земната ти съдба,
закичена в олтара звънлив на любовта.
В гръб предадена от свои и от чужди неведнъж,
покорна и непокорена, в косите дръзко вплела
омайно биле самодивско, венец нетленен пролетна
звънлива ръж, ти приеми ме радостно-тревожна,
влюбена жена в прегръдките на влюбен мъж.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
