Jan 10, 2014, 11:20 AM

Полет

  Poetry » Love
842 0 2

Спри да ме измъчваш и ела при мен,

съгласна съм да бъда твоя само и за ден.

Да се сгуша във ръцете ти и да разбера,

че това е единственото, което искам от света.

 

Опитвам да отгатна, гледайки в очите ти, 

какви са плановете, свързани с душите ни.

В миг ме гледаш сякаш само за мен мечтаеш,

а в следващия ме забравяш и нехаеш.

 

Исках да изтрия образа ти, но сякаш безуспешно,

влизаше на пръсти във съня ми и отново те желаех грешно.

Да те обичам не знам дали ще мога да спра,

но приютиш ли ме в сърцето си, ще съм сигурна, че умея да летя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара Сайдъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...