Полет
Къде са звездите, към които всички се стремим?
През болка и нещастие, през страдание вървим,
за да стигнем края, слънцето на нашите мечти
и да паднем като Икар насред голите скали.
Къде е смисълът, ако не се стремим
да се отделим от земята, да полетим,
във висините своите мечти да намерим...
Но кога трябва да спрем преди да изгорим?
Слепи се стремим напред, търсим път и пътека.
Търсим радост, търсим щастие и утеха.
И забравяме, че сами не можем да летим.
Забравяме своя Дедал и летим…
летим, за да сгрешим.© Виктор Къчовски All rights reserved.
