Dec 19, 2009, 12:20 AM

Полет? 

  Poetry
463 0 3

Полет?

 

За първи път гледам напред, без да спирам,

и крача за себе си ведро и смело.

Не виждам препятствия, а се простирам

към бъдното щастие, волно, умело.

 

Погледна ли в себе си, малко поспирам.

Събуждам се празна, с подпухнали мисли,

но бързо забравям ги и ги парирам.

... Устни присвити и вдишване кисело...

 

Май не поглеждам в очите си истински.

Или забравям да се разпознавам.

Реалното щастие не е измислено!

(Само дано да не съм го забравила!)

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??