Полет?
Полет?
За първи път гледам напред, без да спирам,
и крача за себе си ведро и смело.
Не виждам препятствия, а се простирам
към бъдното щастие, волно, умело.
Погледна ли в себе си, малко поспирам.
Събуждам се празна, с подпухнали мисли,
но бързо забравям ги и ги парирам.
... Устни присвити и вдишване кисело...
Май не поглеждам в очите си истински.
Или забравям да се разпознавам.
Реалното щастие не е измислено!
(Само дано да не съм го забравила!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
