19.12.2009 г., 0:20 ч.

Полет? 

  Поезия
464 0 3

Полет?

 

За първи път гледам напред, без да спирам,

и крача за себе си ведро и смело.

Не виждам препятствия, а се простирам

към бъдното щастие, волно, умело.

 

Погледна ли в себе си, малко поспирам.

Събуждам се празна, с подпухнали мисли,

но бързо забравям ги и ги парирам.

... Устни присвити и вдишване кисело...

 

Май не поглеждам в очите си истински.

Или забравям да се разпознавам.

Реалното щастие не е измислено!

(Само дано да не съм го забравила!)

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??