половин човек
всички ми казват да бъда силна,
да се боря и вярвам, да гледам напред,
но как да успее душата безсилна,
без моето семейство съм половин човек.
с половин сърце всеки ден живея,
с последни сили се боря аз пак,
с половин душа да се върна копнея,
в моята мила и родна страна.
най-скъпите хора за мене оставих,
моята майка, сестра и баща,
само обичта им в сърцето запазих,
и снимки, които държа във ръка.
красиво е, да, нали е чужбина,
развита държава, красиви места,
но душата е празна и сърцето те пита
не е ли най-красивата земя "у дома"?
една сълза се отронва и пада,
в отговор на този въпрос,
надеждата, тя последна ме сгрява,
че някой ден ще се върна при тях.
© Севдалина Янкулова All rights reserved.
