(те си нямат листа)
Пустините са скромни по начало -
опесъчават си усмивките при вятър,
за да не се препъне в тях тъгата
и да им раздвижи пясъците.
За това се пишат тъжни стихове.
И бедуините безгласно влачат
си пътищата, обвили в бяло
кръстопътя на мълчанието
(там кръвта е кръв – знаят го камилите).
За това се пишат тъжни стихове.
Пустините са скромни. Те мълчат.