8.01.2007 г., 1:09

Половин стихотворение (останалото е пустиня)

859 0 1
(те си нямат листа)
Пустините са скромни по начало -
опесъчават си усмивките при вятър,
за да не се препъне в тях тъгата
и да им раздвижи пясъците.
За това се пишат тъжни стихове.
И бедуините безгласно влачат
си пътищата, обвили в бяло
кръстопътя на мълчанието
(там кръвта е кръв – знаят го камилите).
За това се пишат тъжни стихове.
Пустините са скромни. Те мълчат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....