Apr 8, 2007, 3:10 PM

Помечтай ме 

  Poetry
543 0 8
Помечтай ме безмълвно с луната,
под люшналите звезди ме люлей.
От залез, червен, като огън
в изгрев розов с мене изгрей.
В чуднолика  и нежна поема
със сърцето туптящо живей,
загнезди във очите ми с обич
със слънчев лъч докосни ме, и пей.
Във косите ми, светли и дишащи,
заплети плитчици от светлини,
във очите ми грейнали, влюбени,
нека бляскат жарки искри.
Помечтай ме загледан в небето,
птича песен от  радост изпей!
Аз ще бъда във залеза, а душата ми
... в изгрева все така ще живей!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??