Помечтай ме
Помечтай ме безмълвно с луната,
под люшналите звезди ме люлей.
От залез, червен, като огън
в изгрев розов с мене изгрей.
В чуднолика и нежна поема
със сърцето туптящо живей,
загнезди във очите ми с обич
със слънчев лъч докосни ме, и пей.
Във косите ми, светли и дишащи,
заплети плитчици от светлини,
във очите ми грейнали, влюбени,
нека бляскат жарки искри.
Помечтай ме загледан в небето,
птича песен от радост изпей!
Аз ще бъда във залеза, а душата ми
... в изгрева все така ще живей!
под люшналите звезди ме люлей.
От залез, червен, като огън
в изгрев розов с мене изгрей.
В чуднолика и нежна поема
със сърцето туптящо живей,
загнезди във очите ми с обич
със слънчев лъч докосни ме, и пей.
Във косите ми, светли и дишащи,
заплети плитчици от светлини,
във очите ми грейнали, влюбени,
нека бляскат жарки искри.
Помечтай ме загледан в небето,
птича песен от радост изпей!
Аз ще бъда във залеза, а душата ми
... в изгрева все така ще живей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
