Помилване
Помилване
Съдбата неразумно ме помилва,
сред хищници, проядени от зло.
Очаквах, че и аз ще стана килър –
така в живота вечно е било.
Но лошото превърна ме във птица –
един невзрачен, смешно-бял врабец.
И тъй като не паснах на матрица,
врабецът в мен, превърна се в беглец.
Преследваха го, както се преследва
най-злият враг – със злоба и със хъс.
Но птича смърт застига като клетва,
изплаши се врагът от тежък кръст.
Сега съм крива – скитница проклета,
разнищена от норми за живот.
Обърка май планетите врабчето,
и Принцът тук би станал идиот.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
