На очевидното помогна да не гледам

и чутото Духът Ти животворно победи.

Не ходя с виждане със вяра следвам,

Гласът към вечност пръснал е следи.

И страшно е и твърде лесно

докрай на Теб по детски да се доверя.

Сега твориш най-новата Си песен,

тя води ме към нови чудеса.

Копнея неуморно да Те следвам,

далеч от Теб не обитава миг добро.

Нозете ми уми, за да прогледам,

да ходя на бегом край падналото зло.

Днес стъпвам не по стария си начин,

когато следвах земните си сетива.

Покорството ограниченията ми прескача,

превръща ме в стрела от Твоите тетива.

Не претендирам за безгрешност,

но обновена ставам в Твоят дъжд.

Очите ми настройваш да съзирам вечност

и тръгвам смело, преобразена отведнъж.