Поникване
На планината върху стремето застанал,
провиждаш бъдещето си различно.
Мъглите те даряват с непрогледност -
очите сякаш са излишни.
И в този миг на странност непонятна,
ти протегни ръка да грабнеш
от пустошта последното причастие.
Защото бяла смърт ще се прокрадне
и в пенсия са вече ветровете.
Изтече времето надолу по баирите,
търкулнато на хиляди монети.
Замръзнал на върха си ще останеш
положен в саркофаг от ледовете.
И снежни преспи върху теб ще властват.
Но пък от тях ще никне цвете!
провиждаш бъдещето си различно.
Мъглите те даряват с непрогледност -
очите сякаш са излишни.
И в този миг на странност непонятна,
ти протегни ръка да грабнеш
от пустошта последното причастие.
Защото бяла смърт ще се прокрадне
и в пенсия са вече ветровете.
Изтече времето надолу по баирите,
търкулнато на хиляди монети.
Замръзнал на върха си ще останеш
положен в саркофаг от ледовете.
И снежни преспи върху теб ще властват.
Но пък от тях ще никне цвете!
© Младен Мисана All rights reserved.
