На планината върху стремето застанал,
провиждаш бъдещето си различно.
Мъглите те даряват с непрогледност -
очите сякаш са излишни.
И в този миг на странност непонятна,
ти протегни ръка да грабнеш
от пустошта последното причастие.
Защото бяла смърт ще се прокрадне
и в пенсия са вече ветровете.
Изтече времето надолу по баирите,
търкулнато на хиляди монети.
Замръзнал на върха си ще останеш ...