Понякога
Понякога
Имаше един хълм, посипан с треволяци,
свобода, намокрена със лунен прах,
стъпка, озвучена от затишието
на логиката.
И там се падна слънчево,
и аз се паднах там.
© Йоана All rights reserved.
Понякога
Имаше един хълм, посипан с треволяци,
свобода, намокрена със лунен прах,
стъпка, озвучена от затишието
на логиката.
И там се падна слънчево,
и аз се паднах там.
© Йоана All rights reserved.
Но в някои от творенията ми все пак се опитва по мъничко 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...