Aug 6, 2015, 1:56 PM

Понякога

  Poetry » Other
567 1 13

Понякога

 

Имаше един хълм, посипан с треволяци,
свобода, намокрена със лунен прах,
стъпка, озвучена от затишието
на логиката.
И там се падна слънчево,
и аз се паднах там.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • !
  • Роси, Лина, Анастасия, Никола, Ева, Владислав, благодаря ви! Нека лятото е усмихнато-слънчево за всички ни!

    Никола, благодаря ти и за критиката! Рима като че ли изобщо не е и опитвала да стъпи тук... така го почувствах, така го написах Но в някои от творенията ми все пак се опитва по мъничко
  • Има красота, намира се и чувственост, но римата е избягала някъде и даже ми се струва разказно, а не стихотворно! Само изказвам мнението си по този текст!Така го виждам аз!
  • ... И там се падна слънчево,
    и аз се паднах там. ....
    Късмет е да ти се падне "слънчево място".

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...