Sep 3, 2008, 10:04 PM

Понякога

  Poetry
570 0 8
Нощ прекрасна от сатен!
До звездите пътят ни е стръмен.
Светът ни казва, че е ден,
макар понякога да ни е тъмно.
Ефир - пленяващ и игрив.
Взор отправяме към здрача.
Светът крещи, че е щастлив,
макар понякога да плачем.
Красива вечер - диамант.
Любов по устните се стича.
Светът ни раздели без свян,
макар понякога да се обичахме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...