Попитай защо
Цопна въпросът ми в грешната кал –
търсеше нови човеци,
с оня добряк, който бе ни създал,
но ни отказал вечност.
Временноживият е егоист,
с лакти той брата пробожда.
Себе си смята за умен и чист,
вярва си до невъзможност.
В краткия път с наскучали се дни,
бързаш ли – завист те чака.
Спреш ли за малко, току отстрани
дебнат те сенките в мрака.
Гарван на брат си не вади око,
туй за мъдреца е знайно.
Храбрият често се спъва в "ако...",
честният скрит е зад тайни.
Радости чаках. Умряха в калта,
клисава глината стана.
Иска се смелост да викна смъртта –
страх ме е да ѝ пристана.
© Мария Панайотова All rights reserved.
