pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16829
May 10, 2022, 11:59 AM

Попитай защо 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
827 2 15

Цопна въпросът ми в грешната кал – 

търсеше нови човеци,

с оня добряк, който бе ни създал,

но ни отказал вечност.

 

Временноживият е  егоист,

с лакти той брата пробожда.

Себе си смята за умен и чист,

вярва си до невъзможност.

 

В краткия път с наскучали се дни,

бързаш ли – завист те чака.

Спреш ли за малко, току отстрани

дебнат те сенките в мрака.

 

Гарван на брат си не вади око,

туй за мъдреца е знайно.

Храбрият често се спъва в "ако...",

честният скрит е зад тайни.

 

Радости чаках. Умряха в калта,

клисава глината стана.

Иска се смелост да викна смъртта –

страх ме е да ѝ пристана.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лирическата ми има такива Хамлетовски дилеми, Вики. Аз смятам себе си за по-зряла и държа да изживея и сладостите, и горчивините на живота си. Благодаря ти, че си тук, че прочете и коментира!
  • Тя ще ни намери сама, когато дойде времето. Хубаво!
  • Поетичните коментари са твоя запазена марка и ми носят голяма радост.
    Нека е усмихнат денят ти, Доче! 🌈❤️
  • Лирическата ти не е страхлива,
    а просто много рано помъдряла.
    Да бъде силна много и отива.
    така се украсява остаряването...
  • Благодаря, че не забравяш да наминеш, Генек! И да ме зарадваш с това, че ти харесва!
    Младене, твоите думи са били винаги много важни за мен! Приемам ги с усмивка и задоволство, приятелю!
  • Откровеност поднесена с отлични поетични средства.
    Поздравление, Мария!
  • Хубаво!
  • Така е, Тони. Няма безгрешници на тази земя. Но съществуват хора, които се смятат за такива, не зачитайки истината. Човек прави толкова много избори в живота си, ежеднево ги прави, но тези, които определят съдбата му са най-важните за него. Много често в момента на избора не осъзнава събитийната важност на взетото решение. И аз като теб мисля, че "уроците", предопределени да научим на тази земя, чертаят пътя на израстването ни. Дано приятелите ни и хората, с които общуваме, съумеят да отворят душите ни на най-красивите им и слънчеви страници!
  • Та продължавам за свободните избори, Мария. Безгрешни хора не съществуват. Безгрешен е само Бог. Ние сме изтъкани от правилни и неправилни избори. А животът е така сътворен, че докато не си "научим урока" вечно ще се повтарят сходни ситуации. Това прави живота толкова интересен. И отваря място за... прошката. Прошка към човека и прошка към себе си.
    Имаше един стар филм "Най-добрият човек, когото познавам." Изводът е следния - човек може да бъде най-добър или лош. Зависи какво сме поискали от него и на коя страница сме отворили душата му. Цитирам по памет.
  • И аз на моите (вече!) 65 години си задавам екзистенциални въпроси, а понякога ги обличам в поетична форма, като в подобни стихотворения.
    Тони, много ми хареса това, което си ми писала:"Вечността е съществуване на душата или на духа в друга по-висша форма." Благодаря за размислите, избликнали в теб след прочитането на произведението! Дано повечето от нас са избрали със свободната си воля да посветят живота си на доброто! Твоите стихотворения търсят също дълбоките корени на ценностната система, която ни прави човеци. Желая ти здраве, мила! 🌈

    Мини, виждала съм безпомощността на възрастните хора, които са забравили кои са и не могат да разпознаят близките си или са се превърнали във физическа развалина и в този смисъл свършекът на живота се превръща в тяхно спасение. Тялото е само една дреха, която те събличат, за да облече следващата душата им. Радвам се, че моите поетични философски размисли са ти харесали, благодаря! 🌈
  • Мария, опитах се да си представя този живот, който сега го живеем, да остане вечен, и се видях, сред множество, което на нищо не прилича, най малко на хора, по добре че има някаква поносима граница за живот на земята. Как ме хвърли и мене в размисъл, от къде ти дойде това в главата! Хареса ми!
  • Животът е вечен по принцип. Не тук, на земята. Тук не е раят. Раят в нашите представи е ... немислимо нещо. На мен би ми било скучно. Вечността е съществуване на душата, или на духа в друга по-висша форма. Въпросът е принципен.
    Човек е създаден, за да изживява. Различни ситуации, състояния, всичко. Възход, падение, болест, оздравяване, раждане, смърт. Кой колкото може. И в зависимост от ценностната система - как ще се справи с това. И злото е задължително, без него няма да има равновекие.
    Стихът предразполага към размисъл, защото дали ще посветим живота си на добро, или на зло е в дадената ни от Бога свободна воля.
  • Именно!
  • Щураче, може би Творецът ни е спасил точно от подобна гледка и изживяване. Ние и сега сме готови да се изядем, защитавайки само личния си интерес.
  • Представяш ли си, ако тук на земята всички хора имаха вечен живот? Боже, опази! Тогава щяхме да видим егоизъм в небивали размери и всичкия ужас и падение произтичащи от него
Random works
: ??:??