Поплачи
Поплачи... че звезди са сълзите ти...
и във полет ще сбъднат мечта,
неразделни са вече душите ни,
но разкъсва ни пак самота...
Няма как... Тъй е сложен животът ни
и горчи като нервно кафе...
Усмихни се... Вдъхновени са дните ти -
да обичаш е смисълът в теб.
Всеки ден е бесило на страхове.
Всеки сън е от жар по-горещ.
И от чувствата никнат във нас криле –
кой любов може някак да спре...
Поплачи... не защото не съм до теб.
Скрий в очакването този ден.
Не е важно, дали ще сме двама днес...
Поплачи... Ти си всичко за мен.
© Михаил Цветански All rights reserved.
