Не вярвах във тебе,
не вярваше в мене.
Ти с мен поигра си,
аз с теб поиграх.
Защо ли виним се?!
Виновници няма...
Поравно лъжите
със тебе делях.
Със други те срещах,
със други ме срещна.
Когато измами,
измамих и аз.
Каквото направиш,
такова посрещаш,
тъй, както със всички,
се случи и с нас.
Със тебе привикнах,
привикна със мене
и трудно ни беше
да сложиме край.
Но вярвай, че вече
дошло ни е време
и във следваща обич
ще срещнеме рай...
Грешахме по равно,
а двама виним се,
ти с мене игра си,
аз с тебе играх.
Виновници няма,
но нека простим си,
С ЛЪЖАТА ЖИВЯЛ СИ,
С ЛЪЖАТА ЖИВЯХ!
© Красимира Касабова All rights reserved.
и идея и стих...чудесни са...с обич, Краси.