Отиде си поредната ми муза...
Излъгах – всъщност беше муз...
Цяла вечност съм била в заблуда,
че срещнала съм правилния мъж.
И тръгна влакът от последна гара.
Виновна ли съм – просто закъснях...
Стоя самичка на перона прашен,
замина влакът и чувствата със тях...
Отива си поредната ми муза...
Излъгах – беше някакъв си муз.
Разминахме се – два вагона в мрака,
но още чакам истинския мъж.
© Пламена Владимирова All rights reserved.