Отиде си поредната ми муза...
Излъгах – всъщност беше муз...
Цяла вечност съм била в заблуда,
че срещнала съм правилния мъж.
И тръгна влакът от последна гара.
Виновна ли съм – просто закъснях...
Стоя самичка на перона прашен,
замина влакът и чувствата със тях...
Отива си поредната ми муза...
Излъгах – беше някакъв си муз.
Разминахме се – два вагона в мрака,
но още чакам истинския мъж.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
