Jun 11, 2007, 11:29 AM

Поредна разходка

  Poetry
672 0 1

Разхожда се бавно в нощта -
Поредна разходка за плътта.
Докато душата отвътре мълчи,
Нещо подтиква го да върви.


И човека върви без да мисли,
Без отговор за нещо да търси.
Просто поредна разходка, нали?
Към нещо загубено от следи.


Поредна разходка, мълчание,
Празнота, пълно себеотрицание.
Тишина, без мисъл той напредва,
Без нищо пред себе си да следва.


Вижда по пътя нещо странно,
Но продължава разходката плавно.
Не вижда сякаш госта си отпред -
Продължава към непознатия обект.


Върви и не знае накъде точно.
В себе си, ума си пита порочно:
"Къде сгреших? Тя ли ме уби?
Или нещо друго в мен гори?"


А нещото пред него продължава
И всяка крачка негова проследява.
Редом до него мълчаливо върви,
Без да вижда, че не оставя следи.


Така вървят двамата заедно. Странно -
Държат се един към друг толкова хладно.
Вървят, сякаш не се виждат така,
Сякаш нямат някаква обща съдба.


Но не е така, те не знаят дори,
Че свързват ги общите следи:
Единия е Сянката тъмна, без душа,
А другия е Човека, търсещ своята СЪДБА!


Човекът търси я, за да разбере
Как може пашкула си да разплете,
Да освободи себе си от мрака на нощта
И да даде на сянката търсената душа...


Но, всъщност, за какво й е това,
Да има собствена, своя душа?
Да... лъже човека и себе си дори,
Защото просто търси своите мечти.


Но няма смелост явно да изкрещи
Това, за което са неговите мечти.
Защото копнее за тази единствена жена,
Която завладя му без милост света.


И сега той със сянката си се разхожда,
И най-малкото местенце в търсене обхожда,
Защото търси светлината на деня,
Търси любовта на своята жена...


Която, всъщност, избяга от тази съдба:
Себе си спаси от плътта.
И тя е горе, в небесата сега...
Чака Човека с изгубената душа.


Знае, че той я обича и ще дойде някой ден.
"Няма да погубя този ценен спомен в мен!
Оставих му сянката до него да върви,
Да може по-бързо до мен да долети..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

  • Произведението е невероятно. Малко тъжно, но така е по-добре. Много ми хареса.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....