Fgttn
116 results
  1210 
  1568 
  882 
  1557 
  905 
  840 
  930 
Едва ли ще ми повярваш, ако ти кажа, че се срещнах очи в очи с живота, нали? Зная, ти си човек и това е тъй нормално за твоята същност. Съмнението е вплетено във всяко твое движение и дори прозира през погледа ти. Потъвам, щом видя очите ти и там знаеш ли какво виждам? Виждам самота, пълно безразлич ...
  752 
  1284 
  955 
Арон протегна ръка и се опита да сграбчи въздуха. Не се разочарова, защото малка частичка в самия него го убеждаваше, че няма да стане, но той не й повярва тогава. А сега се рееше сам из тези самотни земи и търсеше себе си. Умът му се бунтуваше и отказваше да отвори очите му за реалността, а вместо ...
  844 
В глътка старо вино се давя
и отчаяно протягам ръце,
но кой ще докосна
и кой ще избавя
щом е празно моето сърце? ...
  767 
Не вярваш, че обичам те аз,
не вярвам, че обичаш ме ти,
но всъщност сме ний заблудени
взаимно гаснещи мечти...
Не вярвам в любов, ...
  891 
В прегръдката на книга от лъжи
виждам се загубена в безкрая
и страдам с пластмасови сълзи,
тропащи по пода в празна стая.
Но гробна тишина е завладяла ...
  683 
Облечена в поробено мълчание
следвам старите следи
и откупвам с усмивка отчаяние,
загубено по пътя отпреди...
Дървета от спомени подминавам ...
  812 
  794 
  1457 
  824 
  930 
Аз във своя ум пленена
заграбвам чуждите земи
и съм умело заблудена,
че всъщност не боли...
Ала лихвата стои си мирно ...
  675 
Тежка длан на рамото ми сложи,
ти, безмилостна моя съдба,
присъдата ми само ти отложи,
премести стрелката на часа.
Но аз все още живея, ...
  760 
В тихите нощи,
в безмълвните дни
аз чакам те още,
но чакаш ли ти?
Сред бурни вълни ...
  675 
Неизказани думи крият се
и бягат от устните неми,
от струните на разбито сърце
звуците защо отне ми?
Да беше живо, щеше да запее!! ...
  1554 
Огорчен огорчена разбива
и на прах прави този наш свят,
човек непознатия разбира,
а пред кръвта извършва грях.
Но... разбирателство? Какво ...
  913 
Каква борба се разиграва -
лунна светлина бори слънчев лъч.
И ангел само отгоре ги наблюдава,
безмълвен останал в момента въздесъщ.
Разярени карат се две красоти, ...
  688 
В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.
Мъртви дървета злокобно се смеят ...
  770 
Цял живот търсих нещо изгубено,
нещо убито преди толкова време,
някакво подаръче, пламъче срутено
под тежестта на незнайното бреме.
Представях си нежност непозната ...
  654 
Думи не намирам, не откривам,
как тогава да те опиша аз?!
Преливам... чувствам, че умирам
за минута дълга като час...
Пак пиша, пак прелиствам ...
  923 
Някога завиждахме на вълните,
които спокойно, свободно живеят,
и грубо си вземат цените
от бреговете, които залеят.
Завиждахме ние на небето, ...
  894 
Ден уморен и упоен,
разбунтувай се сега!
Вземи мен в плен
и покажи ми грубостта.
Защото красотата изтля ...
  717 
„Да оставим на земята добра памет" са думи на Климент Охридски. Но какво означават те? Какво можем да оставим ние? Нещо от нашия живот - спомени, пари, място за живот, поколение? Истината е, че всеки човек живее и умира и рано или късно от него не остава и следа, само блед спомен за това какъв е бил ...
  4318 
Аз съм тук, а далеч си ти,
разделят ни километри, дни,
протягам ръка, а теб те няма
и земята в лед е скована.
Чух, обичал си ме преди, ...
  668 
Болка ужасна гърдите ти раздира
и страшен писък в ушите ти звучи,
грозно грачи и заканно ти повтаря,
че това вече не си същият ти.
Момиче насреща в огледалото плаче, ...
  656 
Капки ситни редят се по стъклото,
бавно... една по една падат безспир,
Капки... след време сливат се в една,
сливат се пак и пак, така без мир.
Капки... приличат ми на хора - ...
  798 
Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.
Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една, ...
  769 
Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!
Но после създаде своя си мечта, ...
  758 
Момиче дойде при мен,
разплака се с тези искрящи очи
и аз почувствах се слаб, сломен,
не разбирах защо я боли.
Без да каже и дума ,ме прегърна ...
  798 
Алено бяла бе нейната кожа
и искрящо кафяви й бяха очите
ръката хвана безстрашно ножа
и една след една закапаха сълзите
бялото стана кърваво червено ...
  713 
Толкова цветове, сякаш очи
шарещи наоколо без покой,
сякаш хиляди тъмни сълзи
молещи "Не тръгвай! Постой!"
Молят ме, умоляват се те ...
  1277 
Толкова надежди имах и пропилях,
като в битки загубих и умрях
Толкова надежди искряха в мен,
а сега като роби са в плен
Толкова сълзи за толкова хора ...
  569 
Random works
: ??:??