Отиде си още
един ден, в който
си мислех за теб.
Утрото бе опиянено
от надежда,
следобеда бе изпълнен
с копнежи,
а вечерта бе като
сбъднат кошмар.
Не си до мен –
далеч е допира ти,
а още по-далеч е
аромата ти.
Онова чувствено
ухание, което ме
влудява до безумие.
Къде си? Ела …
Не мога да намеря
светлия път в
дните ми, ако не
си до мен и не ме
вдъхновяваш.
Измина поредният
ден без теб.
Не можа ли да
останеш още малко
при мен?
© София Русева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
