Отиде си още
един ден, в който
си мислех за теб.
Утрото бе опиянено
от надежда,
следобеда бе изпълнен
с копнежи,
а вечерта бе като
сбъднат кошмар.
Не си до мен –
далеч е допира ти,
а още по-далеч е
аромата ти.
Онова чувствено
ухание, което ме
влудява до безумие.
Къде си? Ела …
Не мога да намеря
светлия път в
дните ми, ако не
си до мен и не ме
вдъхновяваш.
Измина поредният
ден без теб.
Не можа ли да
останеш още малко
при мен?
© София Русева Todos los derechos reservados