Поредният номер в една картотека
Струна съм -
до болка опъната
между зъбите
на безръкия -
Цигуларят в 202.
Проскърцващи мисли
фалшиво издраскаха в погледа
въпроси от вчера:
-"А утре как ще изсвиря Бетовен?!",
-"Как ще прегърна сина си?!",
-"Как ще се слея с тълпата?"...
щом съм различен -
недъгав.
Вази се чупят,
аз съм ударът,
почернил всеки проблясък.
Мракът пред слепия
във стая с цветя
и балони,
и алчна безцветност.
Кутия с прегради -
игра да опознаеш всичко
с очи -
широко затворени,
две угаснали звезди
преждевременно.
За утре, Рали
има мечта -
слънчогледи -
поне едно
от двете слънца
на този свят да я стопли.
Огъвам се до сиво от яд
под изтърканите колела
от количката
на Томас -
на него не му пука за утре...
Той роден е така -
недъгав.
И не пита защо, докога...
Но и не знае как да се смее.
Има в ръката си снимка една
на момче от отбора по футбол
с номер 22.
Утре Томас става на 20,
ала все още не знае
какво е това
да бягаш,
свободно да ходиш.
Той е момче с номер 9856
в една градска болница,
Рали е 5671,
Цигуларят 869...
Аз не съм нищо,
просто онази надежда,
която сковано стои като пропаст
помежду ни.
Не говоря, не викам, не споря -
за гърлото ме е хванал недъгът.
Аз съм поредният номер
в една картотека.
© Киара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки има,има всичко и повече.Слепият има поглед и светоглед в невороятен ансамбъл от собствени цветове и възприятия,той има всичко като зримия и повече.Разликата не е физическа,не е и във време преди и след това,просто е взависимост от начина по който всеки един как се възприема от части така възприема и другите.
А това че зад всеки номер има усмивка,има я да и тя е топла като другите.
И аз много често се надявам,че утре,когато се събудя черното ще е по-малко от вчера,но понякога се случват чудеса.Дно са повече и винаги...
Ако нямаше надежда,смъртта нямаше да е крадла.
Благодаря на всички за споделеното усещане и мнение,благодаря ви.!!! -
Никога не ми е било леко да гледам децата в отделението, да играя с тях и да ги лъжа - да лъжа и себе си, и Господ, че някак ги лекувам. Сега ми е по тежко... Макар че се научих да вярвам в чудеса, защото ги видях! Всеки номер в картотеката си има усмивка. Има и обич!
-
Само когато чета времето ми не е загубено, а когато прочетох това сякаш бях спечелил секунда.
-
Силно и разтърсващо стихотворение! Възхищавам се на таланта ти, Киара!
-
Не мога... наистина нямам думи за коментар!
-
Теб те чета по особен начин,по особено време....
Днес не се стърпях!
Покланям се на перото ти! -
!!!
Поздрави,Киара!Много силен стих! -
РАЗТЪРСВАЩО!!!!Поклон!!!
-
Поздравления, Киара!!!
-
Разтърсващ стих Киара!
-
Прочетох, Киара , няколко пъти прочетох, очарована съм, истинско , силно стихотворение.С обич.
-
...!
Това не може да се коментира! -
Много тъжно!Направо ме смаза.
-
Прегръдка за стиха!!!!
-
Силен стих !Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
просто се уставям на усещанията, а те са... необясними!!!
Благодаря ти!!!